Маркетингът няма за цел да продава.

Маркетингът няма за цел да продава.

Marketers ruin everything. Това е наложила се фраза в англоговорящия свят. Явно имаме някакъв стимул да мислим, че маркетинг умовете в последните десетилетия имат някаква вина за нещо. Но за какво? И имат ли я?

Това ще е основната цел на този блог – да ви говори за маркетинг. И то за искрен маркетинг, а не за фейсбук реклами. А и като сме казали реклама, тя е второстепенен процес за разпространяване на идеи. Не е есенциална за маркетинга. Повече за това обаче по-нататък.

Нека се върнем на основната теза за този блогпоуст – за какво са виновни маркетолозите?

Основното твърдение е, че заради нас имейлите на хората са препълнени със спам, че прекъсваме любимите им видеа и филми, че сме ги излъгали да купят или направят нещо, че сме ги принудили да направят нещо почти против тяхната воля. Това обаче, са неща, които ние не правим. Или поне не трябва да правим. А хората, които го правят не са маркетолози. Това е напълно различна работа, с коренно различен арсенал от инструменти за постигане на резултати, която се самоопределя като маркетинг, но не е. Тя е възможно най-далеч от искрения маркетинг.

Маркетолозите случват промяната. Ако можеш да помогнеш на някого да стане по-добър; ако можеш да му отвориш вратата, образно казано; ако можеш да си светлината в тунела, то това е маркетинг. Защото онова което си направил е да закараш идея, продукт или услуга до някого, който има нужда от нея. И си му помогнал.

Та, това е маркетинг. Маркетингът няма за цел да продава, а има за цел да помага.